leaflet

допитвайки се вчера до Гугъла от какво се прави боята, установих колко мъдри били днешните графитари

If I could kiss you now
Oh I’d kiss you now again and again
‘Til I don’t know where I begin
And where you end

The only thing that burns in hell
Is the part of you that won’t let go of your life
Your memories, your attachments
They burn em all away
But they’re not punishing you, they say
Their freeing your soul…relax

Something’s gone
This can’t go on
It’s all been wrong
For far to long
Through all these tears
No light appears
And all the trust
is turned to dust
So one things clear
the world heals
the world heals
So break on through
For something true
Cause love’s confused
And i don’t see
Sense in all of this
Something’s got to give

You don’t wanna see
You don’t wanna see inside of me

In time
You’ll find
In time
You’ll find

Вчера. Това беше или напредък или абсолютно безсмислена и безцелна покупка.
21 метра въже. Уж стимулираха творческата дейност, ама днес ми се обажда мойто актьорче Станислав и ми казва “една торба въжета съм ти намерил, всякакви дебелини и много хубав сценичен цвят имат”. Не знам до колко могат да се мерят с мойте си конопени, корабни ама ние си направихме крачката напред вчера . . . днес не съжалявам че ги купихме. Нямаше за кога да чакаме вече!
Днес. Сега ми се ходи на Фобия! И преди да си помислите, че тотално съм изфешаняла, знайте че там искам да съм заради супер многото хора. А и рядко би ми се отдала втора такава възможност да видя някои от тях в такава светлина. И може би щях да отида, ако баща ми се беше върнал от незнам си къде вчера и днес може би почти сигурно щяха да са на баните. . . а аз на диско.
Честно, всичко се обърка! Това което трябваше да стане вчера се случва днес. Двата пласта някак си се разместват. Нещата закъсняват. . . часовниковият механизъм на събитията не тиктака по план. Всъщност не и по моя план. Това ме изнервя.

Нещата които ме радват в момента:

Нашeто момиче би!
абе да няма пак някав гаф с допинг?!
Днес я гледах Цветана Пиронкова как направи сензация като побети Серена. Страаашно мноого му се радвах на момичето. особено като си показваше надписа на горнището “България”

Утре като че ли няма да караме редовен немски!
Има такава вероятност. пак ще слушаме презентации и полсе пак ще ни говорят трите разяренни жени колко хич не знаем тоя език и ще има съкратени от класа. В големи количества те са си виновни за всичко това!

Tricky - Bombing Bastards
Тъпо име. Готина песен.

Is that you, boy?
I see your decoy
Enter the arena
I’m full of schizophrenia

Stop them poses
‘Cause this is what a flow is

Real Glam feat. RadoRe - Let me
Напоследък много се забавлявам с разни приятелски записи на некомерсиалните все още парчета “Лъжа” в изпълнение на Нели(с творческо име Славомира) и небезизвестния и безцветния Черния

Лъжааа, лъжааа!
Живееш ти в една лъжа

преди това беше и творчеството на V4C4man (тъй да си напише името пак той си го измислил, браво Ваца!)

Влизаме в La Bomba
Става тихо като в катакомба

и ся си пускам често и най-новото от противоречивото творчества на Радо. Пролет забива. Пролет фенка съм ти :Р

Let me deeper in your soul
I wanna be deeper on your mind
Let me be your other side
Show me what is right, what’s not

Темата ми по немски
Надъхвам се. Особено като знам, че ще смеся полезно с приятно.
Темата ми е Пътуване в Времето и въпреки, че даскалите искаха да ми се направят и да не съгласят с мен, бях достатъчно убедителна, че има какво да се каже по въпроса и…Хелга каза “може”

Наспах се и очите не ме болят вече.
Не обичам да заспивам на як филм. Ама и не обичам и да на сутринтада ставам рано за даскало, затова по добре да заспя на як филм, но да не ми парят очите на другия ден.
Вчера заспах на Глутница кучета.
Сутринта много неприятно ме наболяваха очите.
Сега се наспах.
Пак виждам!

Новите ми Skins на Winamp
Дудка е теглила скинчета днес преди да се прибера. И те ме зарадваха. Имам със Simpsons

Меч0 си хареса комикса.
Фактът сам по себе си ми носи радост. Малко се срамувам, че това му беше коледният подарък

Самодейността върви! И на планина ще ходим!
От 6ти февруари се насъбират хубави нещтица!

Oще не съм почнала да уча за утре.
Може би вече трябва да го направя…

Спретнах си сега едно мини маратонче на самодейностти които имам в наличност(а именно от 9тия и 10тия ми клас) За някой, които не е бил чарк на това събитие да речем, може би е странно какво има да му отдаваме толкова внимание. Аз обаче чувствам че намирам себе си… а и толкова много хора като мен. Замислям се и си отбелязвам, че с доста приятели точно всичките усилия, въртящи се около този ден са ни събрали…
Не мога да си представя класа, в който няма да искам да участвам…самодейност…не е глупаво! има смисъл!
тая година съм убедена, че на пук на противните обстоятелства пак ще ни се получи! дори по хубаво от всеки друг път преди!
и сега след като си спретнах една ретроспекцийка от минали спектакли, които ми се е струвало, че не са се получили, детайлите ми изглеждат на място, сценките завършени…
е, утре се захващаме отново!
…както са го правили преди нас и както ще го правят и без нас след нас…
ще има ентусиасти. аз ще съм там