Post #44
чета си от вчера блога в часовете след 12, защото не ми се спи иии… все едно чета мисли на друг човек, по-добър при това. толкова ли се промених? това ми се струва странно и буди малко носталгия. от старите постове, коментари и чернови на непобликувани постове лъха безгрижност…не че сега съм особено загрижена за нещо, но от доста време ми е скучно, ако това да ти е скучно може да е грижа. Ей на, от толкова време не се решавам да напиша нещо в тоя блог, и дори последните постове, дето са от месеци и те милите, са текстове на песен, което никакъв пост не си е, никакво преживяване.
днес Роби Уилямс, а.к.а. Льохмата, ме попита “Какво искам?” и аз не доумях какво точно иска пък той да разбере: в момента или по прицип…честно казано, за който и отрязък от време да беше питал, не мога да отговоря..явно нищо не искам…не искам да ме питат такова нещо, защото не знам. не искам сладолед и не искам да спя или да съм на компа. не искам да слушам музика и да гледам сериали по фокс лайф. е, явно знам какво не искам!
искам да ми се случват чудати неща. да вървя по улицата с много хора и да срещам други непознати и луди.някоя история, която да си заслужава да разкажеш… но това звучи толкова неконкретно. съжалявам, че не мога да напиша за поредното ми ходене на стоп до хубаво местенце, или за някое разбиващо се парти.
нямам какво, всичко си минава и не го осъзнавам…мина си коледа, мина самодейност, мина велик ден и така минава всичко…и така до 2012та…
как будуваш… 
