leaflet

Въобще не е вярно че за една добре прекарана вечер(пък и ден да е) са нужни много хора, действия и преживявания, както се бях убедила на планината. Един приятел ми трябва на мен. А снощи имаше и палитра от емоции; Като започнем с Радост:grin:, че видях разни хора и Стара Загора; Смях:mrgreen::lol::mrgreen:, гледайки филма Dude, where’s my car (Zoltan! - ръцете на Z:))…. Малко Носталгия:roll:, припомняйки си моментите и образите на снимките….за съжаление просто спомени… Тъга:sad:, Сълзи:cry:. После Нетърпение:shock::???:, поради новината дали поредното ми приятелче ще отмине по пътя си:(
Е, вече е ясно, че отива там където искаше. Въпреки, че не съм сигурна дали повече не иска да остане. Аз се радвам!:) М, ти ще останеш в сърцето, в моето сърце:oops:

Stay or leave
I want you not to go
But you should
It was good as good goes
Stay or leave
I want you not to go
But you did

Страх:neutral:. Прибирах се по тъмни малки, страшни улички с какви ли не деградета, клошари, пияни рапета:twisted:…бррр! И накрая Очарованието на един филм:eek:…Сън:cool:
А сега разбирам, че във вечерта, в която имаше Всичко, според мен… е продължила с Много Повече и за други хора(Кръв…:shock:)

обхватът на телефона ми е с максимален брой чертички, което не се беше случвало от 10 дни. От горе- долу толкова не бях гледала телевизия, не бях чела вестници…абе абсолютен дифицит на информация, така че си пречистих главицата от разни затормозяващи и ненужни глупости. От друга страна се наситих на тъпня и други хубави работи, които бяха част от екскурзионното, което е и повода за този пост
беше наистина хубаво, а особено го озъзнах, когато вече бяхме пристигнали на старозагорската гара…беше доста сиво и лъхащо на пот и жега. чудно е как 10 дни могат да те заредят с такава голяма доза енергия и оптимизъм надявам се да не отминават бързо…едно е сигурно: зародиха се лафчетата на това ми лято, както и някои summer hits…I’ve got sunshine
А сега отивам да ям палачинки

ами да, мисля че вече всичко си е на мястото…hm..everything in its right place…в раницата имам пред вид. Изпробвах няколко вариации да си напъхам торбите с дрехи и обувки за планината утре и май се получи възмойно най-добрата комбинация. Резултата: 11 кг живо тегло раяница, без манджаници, води и прочия, които после ще си разпределяме с Дудинка по сестрински. и кво да кажа друго - от сега се надъхвам, просто усещам, че ще супер забавно пък каквото стане, всяка година е различно, просто се наблюдавам и мене и другите хора през летата на екскурзионните
Коментите няма да чакат да ги модерирам, рости, щото това вече не ми/им трябва
по-скоро ше чакат да си ги прочета след като се прибера, ама и аз тях ще ги чакам…въобще оформя се една чакалня :Р

актуалното загуби актуалността си…случиха се толкова мноого неща през последната седмица…или по точно едно нещо, което промени битието ми за една седмица…и това беше ходенето ми в софия, което пък беше зариди един конкурс, който беше добър повод…това да отидеш на един конкурс и да ти платят билета и даже джобни да дадат, все едно да ти платят да отидеш, за да спечелиш…изядохме по едно суджу(суджуто ви е прехвалено! !) изгледахме един Барман Началото, и после моите неверни спътници ме предадоха в ръцете на родата, от която ми беше трудно да се измъкна, дори с цената на много спорове, и да се видя с рос и март…много ми е мъчно, че не ги видях..да.
и все пак изкарах добре, започнах и пътепис да пиша, но ми се струва че прекалих с обема му, а и нещата, които описах, са по скоро подробности и впечатления, никаква запленяваща случка, която да си заслужава изписаните/изчетените страници.
само исках да кажа, че отидох в софия с големи очаквания за града(те повечето се изпълниха), но си тръгнах разочарована от злобните хора, нечовешките разстояния и невъзможността ми да се изправя срещу тях…
в стара загора всичко е хубаво, малко по-бавни темпове, от тези, с които свикнах, но много по обичани хора, с които се надявам скоро да се видя