leaflet

3:16 a.m. Качвам се на таксито, шофьорът ми се жалва че дал 3 лв. за да си залепи гумата. Аз вече съм умряла и не слушам. Прибирам се, взимам един студен душ, за да се освободя от потта и лягам без да мога дума да обеля. Започвам да мисля, как бих отразила вечерта в блога, но при миризмата на тютюнената ми коса и възглавницата се унасям блажено.
Но какво стана всъщност?
6:30 p.m. Ненадейно ми се подхвърля идеята за Лил Рок и след секунда колебание вече съм навита и нямам търпение да ида да раздрусам. Уговарям се с едни жени от випуска(Илка, Ани, Нина, Деси) и ето ни в
10:30 p.m. пред Том Тейлър разискваме плана за влизане. Не го измисляме, ама и не ни дотрябва. Първите гости сме, тъй че даже ни настаняват и ни дават безплатно питие… доста умряло е, щом се и чуваме като говорим. Без проблем влизат и още хора непълнолетни, ама атмосферата нещо не предполага лудия купон, за който сме дошли…и…новодошлите зарибяват с “Ретропарти” във Фобия, което се води доста комерс заведение, ама на мен, пък и на другите им е все тая къде.
11:32 p.m. Във Фобийта. Гъста консистенция от хора, с половината от които ме свързва едно даскало или нещо друго. Ретрото парти съмнително напомня за диско парти, с леки нотки на техно, но е задоволително. От време на време нацелват песента. Освен всичко е, както пееше Tricky, Hot like a sauna. Отначало съм малко отчаяна и точно се колебая дали да не се възползвам от на Мартин антисоциалното предложение за една спокойна куест-вечер. Решавам да дам шанс на това място, което е ретро и защото ме връща в 5ти клас. Разхождам се. Започваме да дивеем с Илка, Деси и Ваня, на фона на останалите мадами изглееждаме доста креативнио от към движения. Само да кажа, че по едно време пускат и Galvanize, което говори от коя епоха е ретрото; за пого и дума не може да се каже, но то вътре си е едно живо пого. През мене минават около 20човека/мин. Пък и аз стъпквам двама мъже, които в последствие стават разярени мъже; единият ми казва, че няма да ми се разсърди ако съм по-внимателна, ама май ми се разсърди все пак
Имам и една стресираща среща с едно рапе, минавайки покрай което, ме хваща за ръката и не пуска - много е ентусиазирано, даже екзалтирано.
01:08 a.m. Осъзнавам, че до Фобията, оттатък, в съседното помещение, има и друго диско тип “квартална кръчма”. То си е чалга парти там, даже жива музика има по едно време. Това 2 в 1 дискотеки си е неочаквано добра комбинация(вметка: в чалгата пуснаха и “3 в 1″)
01:16 а.m. Изборът ми става следният: Навалица+жега+квази-ретро-парти или малко по-хладна-атмосфера+малко-по-неприятно-проглушителна-музика. След два часа прехвърляне от едното място на другото, в зависимост от потребностите ми на момента, вече съм полуумряла, не ми е останала вече течност да изкарам като пот и решавам, че единственото, което все още не съм правила тая вечер е да спя, така че се сбогувам с купонджиите и излизам.
3:16 a.m. Качвам се на таксито, шофьорът ми се жалва че дал 3 лв. за да си залепи гумата. Аз вече съм умряла и не слушам. Прибирам се, взимам един студен душ, за да се освободя от потта и лягам без да мога дума да обеля. Започвам да мисля, как бих отразила вечерта в блога, но при миризмата на тютюнената ми коса и възглавницата се унасям блажено.

този блог изглежда позанемарен. и преди да хване тотално паяжини реших да излея нещо, защото колкото и да си мисля че няма за какво да пиша, съм толкова обременена с разни тежки и тягостни настроения, че трябва просто да изкажа какво ми е.
мислех си, не искам да пиша, за да не оставям каквито и да е писменни знаци от този период, в който всичко е толкова мрачно. мислех си, по-добре е, след като всичко това свърши да не помня нищо, ама не става май. по-добре е моментите като този да са рядкост и наличието им да е нещо необикновено, за което да си заслужава да се пише…
ениуей…още два дни на училище, мисълта за което така ме измъчва напоследък, и започвам да си организирам нещата така, както би ми се харесало…първо хижа, после малко смяна на обстановката и града, малко софия, малко еврика, малко папароучбратовчедка, малко баща, малко шопинг, а после и планина..от всичко по малко…разнообразие…това определено ще разведри атмосферата…
сега ми е наистина доста потиснато…

Има един период в годината, в който изпадам в мозъчна летаргия, непонятно.И той не е през зимата, нито около рождения ден..Ах, леност…ама то и времето не допринася за някаква жизненост. Асоциалност, апатия, анормално, а-всичко-друго..нищо не ми се прави, точно сега ли трябваше да ни оформят?! Не е честно…И за Еврика трябва да уча научните трудове на Комитов…пф
О, бога ми! Гледам филм, който се казва Бедная Настя! Два въпроса: Как може в Русия по едно и също време, всеки да е влюбен…и то нещастно? И защо по дяволите във филма няма никаква Настя..заглавието да не е метафора няква?…или ирония…“Не, Диме, това е космонавт!”
Ами да…какво друго? Да изляза освен..но защо косата ми е мокра и прецаква :Z

Ами не, не сам ходила и аз на концерт. Но както се казва: Денят се познава от сутринта; а моят още от тогава си беше някак си Thievery-ски ориентиран. Започвам с това, че тъй като напоследък доста се заговори за thievery co, а пък аз осъзнах, че не свързвам музиката с нищо определено, реших да си ги позавъртя сутринатa…Това беше само за въвеждане.
Е, добре. В даскало съм . Карам един час немски, в който не правя нищо повече от това да слушам чуждите реферати за Еманципацията. И с това грижите ми в училище свършват. Отиваме на Баните, за някаква квази конференция по физика. Чакаме с Мечо, Стофaн и Потъра на Верея съвсем малко по-малко от час, пък аз си мрънкам, че ако бехме стояли на БКП вече щяхме да сме забърсали някой реис(btw проумях, че думата идва от немското Reise). И ето, че 10тият поред автобус се оказва 91. И ето ни и нас вътре щастливи. Личното простраство е ограничено. Ама поне е забавно: липсата на място за сядане ни държи на крака и ние не се возим, ние караме сърф (лигня)
На баните сме. Отиваме в станцията на Марица Изток и виждаме все лица от Минута Е Много(тва сериозно го говоря). Комитов, гидът ни във физиката, чете някви лекции, за които вече бая сме закъснели, че да се мъчим да ги разберем, така че си стоим и се подхилваме. После се местим в съседната станцийка, за поредната лекцийка. Ама то се оказва, че не е само семинар по физика, ами по каквито там науки се сетите… В залата, в която отиваме има mix между химия и физика…Химията що годе минава, само едно момче привлича вниманието с акцент и с това, че си е написало фолията за шрайбпроектора доста некрасиво на ръка и си прочита всичко дословно…40мин почивка, пък ние се местим в стаята по екология, където помня че за някви водки иде реч. По едно време важен проблем за дискутиране им става с коя дума да се заменя питейна вода, защото не било българско, ами руско. Е, хубава работа! Дали да не е вода за пиене, пък сладка вода не било коректно…явно им е доста скучно, да мислят за това.
Връщаме се отново в стаята с лекциите по физика(и химия)…доста знаменитости мяркам - Шон Конъри(С имиджа си от Indiana Jones and the Last Crusade) модерира изказванията..и Айнщайн говори нещо за налягания(ще взема да сложа някви фотос и тогава ще се разбера и аз, какво искам да кажа!)След дедо Алберт толкова скучно ми става, че се заиграваме със Стефан на точки…мизерия.
А след цялата тази работа има коктейл с научните работници(в крайна сметка всичко избива рано или късно на чалга бар), на който естествено и ние присъстваме. Има ядене и пиене на корем и аванта, ама някак си не ме поблазни много…Въпреки, че само плодове хапвам, доста се редя по масите, само за удоволствието да прередя някой и да му взема хапките…после мойте всичко изяждат…Та да си дойдем на thievery-то: отначало започна с наглото взимане на аванта на пиене, после и на ядене, накрая Стефан и Мечо почнаха да си пълнят раниците с минерална вода, аз си взех една двулитровка Фанта лимон, Иван пък си взе Пещерска. Добре се уредихме. На бара дават ли, дават; как да не идеш да вземеш още?! Та се оформяме една такава коопорация от крадци, че ще изнесем и масите ако ставаха за ядене или търгуване…В 10.30 чака автобус, да ни връща за добрата стара Стара Загора…за половин час път изтъпявам повече от постиженията ми за цялата седмица…Много смях, ама те всички наоколо са доста почерпени, така че това не вълнува.
И сега се прибирам и нося в къщи подаръци за всички…пък и доста се развеселих